Част от ежедневието на всяка домакиня е свързано с готварски рецепти. Благодарение на тях много традиционни българския ястия са се запазили във времето до ден днешен, когато съвременната българка има възможност да ги сготви в кухнята си. Гозбите и начина на хранене са част от културата и историята на всеки народ. Традиционните готварски рецепти се предават от майка на дъщеря, от баба на внучка от много години и макар да живеем в ерата на технологиите и света около нас да се развива толкова бързо, ние все още обичаме тутманика, миш-маша и пълнените чушки с ориз на баба. Времената се менят, но храната не особено много и по свой начин всеки народ е запазил традиционната си кухня. Кулинарните рецепти внасят леснота и разнообразие в дома на всяка домакиня. Всеки ден можем да приготвяме разнообразни ястия, с които да изненадваме хората, които обичаме. Още от времето на баба ми, жените съхранявали всичките семейни готварски рецепти в книжка, която днес наричаме рецептурник. Всеки път, когато не успявали да измислят какво да сготвят, отваряли книгата с готварски рецепти и веднага им хрумвала идея. Кулинарията освен удоволствие и забавление при приготвянето на храната, може да ни допълни ежедневието с едно ново хоби.
Във всяка област на България се готвят и са характерни различни ястия например Родопите са известни с пататника си и с едрия боб, който се прави на салата. България като цяло се слави с баницита, тиквеника, катмите, обредните пити, съпровождащи всяко значимо събитие в българското семейството и много други невероятно вкусни гозби. Готварските рецепти са начин да предадем част от прадедите си на поколенията напред.
Отново съм тук и ви казвам здравейте от мен – Росен Маринов. Имало тежка депресия у хората точно в този период – след празниците, след връщането към реалността. Не знам за вас, но аз въобще не съм се депресирал, въпреки, че стига да искам мога да си измисля един куп причини. Това единствено би усложнило нещата. Ето например забелязах, че съм наддал 5-6 килограма като ефект от голямото празнуване, но не се притеснявам, жена ми все още не се е оплакала от заформящия ми корем, може би защото е гузна, че и тя е качила някое друго килце. Няма за какво да се депресирате приятели, карайте напред и нагоре само, зимата както е дошла, така и ще отмине, но трябва да се научим да оценяваме всеки сезон според мен, ако искаме да се чувстваме добре постоянно. Всеки сезон предлага своите положителни страни – какво да не би да ви е много хубаво да се потите лятото до припадък в горещините? Сега зимата зимните спортове са вървежни и всеки трябва да се възползва, да отиде и да се забавлява. Или в най-лошия случай да заведе децата на ледената пързалка да се побързалят малко.
Здравейте отново от мен - Росен Маринов. Не знам за вас, но последната зима имахме много проблеми около отоплението на жилището. Оказа се, че печките, които ползваме не само, че не успяват добре да стоплят статите, но и количеството електроенергия, която гълтат е много над нормалното.
Росен Маринов
Миналата зима сме плащали сметки за ток между 150 и 200 лева. В крайна сметка решихме да сме подготвени поне за тази като си купихме камина. От един приятел чух, че откакто ползвали камина зимата се разхождали по тениски вкъщи, което засили любопитството ми към отоплението на дърва. Ако трябва да сравняваме камината с „чудото“ бих избрал камина, тъй като интериора вкъще се запазва по-свеж. Пък и за камината се ползват само дърва. Та вече си палим камината и искам да се похваля, че у нас цялото жилище при отворени врати се затопля задоволително. Един друг познат ми каза, че също има камина, но чрез водни ризи си е направил парно във всяка стая. Така отделената енергия се разпределя още по-равномерно.
Дълго се чудих къде да отидем на почивка с моето семейство. Есента е време, в което да посещаваш хотел на море е късно, а планинските курорти още не са открили сезона и забавленията в тях са сведени до минимум. След кратко семейно обсъждане решихме да посетим модерната в последните години планинска дестинация Банско. Жена ми за мое нещастие има неразбираем стремеж към Пампорово, най – вероятно някоя от приятелките и бе и напълнила главата с приказки за хубавите хотели в Пампорово . За моя радост в Банско има много приятни целогодишни хотели, предлагащи необходимите за мен екстри – спа център с закрит басейн и различни процедури. Да избереш някой от многото хотели в Банско не е лесно, тъй като информацията представена по уебсайтовете често не отговаря на истината. Рекламните снимки винaги представят стаите на хотела в нереален обем. Малка стая изглежда като огромна зала и т.н.
С жена ми дълго обсъждахме кой е най- подходящият за нас хотел. Да не се казвам Росен Маринов, ако не поема инициативата и тежестта на избора. Разгледахме няколко сайта за групово пазаруване, но за съжаление не открихме подходяща за нас оферта.
Най-накрая се спряхме на хотел Флоримонт, където имаше атрактивно предложение за настаняване на база All inclusive. Няколко дни след нашата резервация дойде и време да пътуваме. За щастие Банско се намира относително близо до Перник. Спряхме на едно капанче по пътя да похапнем. Двете ни отрочета имаха остра нужда да хапнат, а с майка им продължаваме да ги глезим. След като пристигнахме в Банско ми направи впечатление, че курортът през есента не е това което съм свикнал да виждам през зимата. Много от обектите бяха затворени, а надписите Real estates, които покриваха всяка 3та витрина преди няколко години бяха изчезнали. Намерихме Хотел Флоримонт, където учтива рецепционистка ни даде адресни карти за регистрация. Най – накрая и жена ми имаше работа Следващите 3 дни бяха незабравими за нас, въпреки пустотата на курорта си прекарахме доста добре, само ние четиримата. Няма да описвам всички екстри, които ползвахме, за да не счетат любезните ми читатели моя разказ за самохвалство. Пак ми се ходи на почивка в Банско, този път обаче през зимата – януари или февруари, когато има сняг, но и по–високи цени за съжаление.
Детство на Росен Маринов. Стари, незабравими моменти.
Човек колкото повече остарява (не че се чувствам стар), започва все по-често с умиление да си спомня за миналото, за детските игри, лудите тинейджърски и младежки години. Винаги съм се старал да си спомням само хубави моменти, а лошите да ги игнорирам. Донякъде успях, за което съм много щастлив. Човек е невъзможно да забрави всичко неприятно, което е преживял, но съм щастлив, че си спомням за такива моменти изключително рядко. Това се опитвам и да предам на децата ми. Да взимат най-хубавото от живота и да го запомнят за дълго. И след време и те да се радват на спомените си. Какво по-хубаво от това. Да осъзнаваш, че си живял и живееш пълноценно.
Здравейте от мен – Росен Маринов. Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.
Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата
Винаги съм предпочитал спортовете, които изискват повече мисъл, отколкото движение и физически дадености. Не знам дали е случайност или закономерност, но по мои наблюдения повечето силови спортисти не са надарени с голяма интелектуалност. Още от ранна детска възраст съм се радвал на игрите изискващи мислене. Например голям интерес за мен представляваше шахът, а сега когато вече пораснах се забавлявам със снукър. Любимият ми играч е Рони О’съливън. Изключително добър и бърз е, заради което получи псевдонимът „ракетата“. Това е засега от мен – Росен Маринов. До нови срещи!
Спомняте ли си, скъпи приятели, как лежахме по поляните и мечтаехме за живота си. Росен Маринов още си спонмя невероятното усещане на тревата и земята под тялото си. Свободата на духа, която никой не можеше да ни отнеме. Къде останаха тези прекрасни дни пълни с младост, наивност и необятни мечти.
Росен Маринов така и не успя да разбере идеята и замисъла на американския футбол. Една толкова популярна игра, която остава недостъпна за нас.
Горе-долу съм наясно с правилата, но тази откровенна проява на агресия в течение на играта не я разбирам. Сякаш са някакви диви животни, които няма обуздаване. Сигурно американците мислят по този начин и за нашия футбол, но ние си го харесваме нали?!
Знаете, че с жена ми обичаме да пътуваме, само да има почивни дни и, разбира се, да сме в състояние да отделим някой лев от доста трудно скърпвания напоследък, заради високите сметки за отопление през зимата, семеен бюджет. Има случаи обаче, при които се появяват толкова изгодни предложения за екскурзии, че даже и да не можем да си го позволим в момента, търсим начин – и намираме. Такъв беше и случаят, за който ви разказвам. Стара приятелка на жена ми, Надя, ни гостува тази неделя и спомена, че нейна приятелка, която работи в София, в счетоводна къща Крестън БулМар – Емил Попов, й предложила да се включи в екскурзия до Солун и Метеора за великденските празници, която пък е организирана за служителите на счетоводната къща Крестън БулМар и Емил Попов, и техни близки. Цената, която бяха успели да спазарят с туристическата агенция беше неприлично ниска, въпреки че ставаше въпрос за групова оферта, ама то, ако икономисти и счетоводители не могат да се преборят за отстъпки, кой ще може. Макар че сме пообиколили доста, в тая част на Гърция не сме ходили, пък и отдавна имахме желание да посетим прочутите скални манастири на Метеора. Помолихме приятелката на жена ми да попита дали все още има свободни места и дали има начин да се включим и ние. Надя явно е реагирала светкавично, защото още на другия ден по обяд ми се обади жената от счетоводна къща Крестън БулМар, обясни ми подробностите и, така да се каже, даде зелена светлина на нашето участие във великденската екскурзия. Сега сме в трепетно очакване на Великден не само заради хубавата атмосфера, която носят тия дни, но и заради хубавото изживяване на път, което ни очаква.
Следващите 3 дни бяха незабравими за нас, въпреки пустотата на курорта си прекарахме доста добре, само ние четиримата. Няма да описвам всички екстри, които ползвахме, за да не счетат любезните ми читатели моя разказ за самохвалство. Пак ми се ходи на почивка в Банско, този път обаче през зимата – януари или февруари, когато има сняг, но и по–високи цени за съжаление.
